Корените на конфликта

Конфликтът обикновено се свързва с негативно преживяване. Той е сблъсък със себе си, с другите, с факторите от средата. Понякога с трите едновременно. И понякога болезнено, с трайни последици. Инстинктивно се опитваме да избегнем конфликта, като просто не се въвличаме в него, оставаме апатични или си заравяме главата в пясъка. Оставаме нечути, почти невидими. А може би бързичко се оттегляме по-далече от кипежа, за да не ни застигне. Или сме от войнстващата порода – експлозивни, агресивни, нападащи.

От който и вид да сме, конфликтите са пределът, провокиращ да покажем кои сме, как действаме в критична ситуация, как се отстояваме и какво разрушаваме. Те носят промяната, която иска осъзнаване, действие и смелост. Конфликтите убиват старото и изчистват място за новото. Защото животът е пълен с изненади и винаги се случва, че стигаме до точка на кипене, така критична за вътрешния ни мир, която ни преобръща.

Природата на конфликтите е сложна, но едно е сигурно – те са създадени от хора. Конфликтът е начин на взаимодействие и комуникация и като такъв подлежи на укротяване и трансформиране. Понякога е нужно съвсем малко усилие – да променим думите, с които назоваваме нещата, да допуснем други гледни точки, да сме честни със себе си и чувствителни към другите.

Разплитане на загадката

В разгадаването на природата на конфликтите се впуснаха 20 приключенци. Те се довериха на процес, преминаващ през самите тях, впуснаха се в дълбините на собствените си страхове и стереотипи, дръзнаха да се докоснат и споделят онези травмиращи ги моменти, които ги измъчват, откриха най-гласовития си критик и „гроздовете“ от лимитиращи вярвания, които ги спъват по пътя към другите. Вмъкнаха се в ролята на чакала и агресивно налагаха себе си, критикувайки, лепейки етикети и осъдителни оценки, а след това я замениха с миролюбивата жирафска роля, разбираща, търсеща потребността зад реакцията, разбирането, емпатията.

Планината предложи естествен декор на преобразяването на историите, изпълнени с прозренията на участниците. Тя провокира друга гледна точка, нов прочит, предложи изпитания и завръщане към мъдростта на природата. За това пътешествие, за преобразяването и израстването на поелите по пътя се погрижиха треньорите и предложиха богата палитра от методи – коучинг, изкуството на домакинството, кръг на споделяне, ненасилствена комуникация, сократова разходка, импро театър. А на финала – фестивал на историите, в който участващите бяха силни, за да споделят своите слабости. И да ги преодолеят.

Вижте само част от най-колоритните моменти от преживяването в обучението.

Разказване на истории

Какво е една история, ако остане затворена в нас? Какво са думите, ако засядат в гърлото, защото не искат да опишат драмата на живота ни? И какво е да преосмислиш и разкажеш историята си по нов начин, да се освободиш от нея и да я подариш на другите? Това разбраха пътешествениците в обучението ни. Историите ни преоткриват, заявяват, освобождават. А техните истории си заслужаваха, защото бяха искрени, автентични и смели. Те дръзнаха да ни ги разкажат и прозряха, че могат да ги преобърнат в трансформиращи и мотивиращи разкази, с които да активират и вдъхновяват всички около себе си.

This post is also available in: English