Той е дизайнер на обучителни програми и фасилитатор в процеса на ненасилствената комуникация. Математик, изневерил на точната наука с психологията. Бил е доброволец, предприемач, пътешественик, а ние имаме удоволствието да участва в обучителни преживявания, организирани от ВИА СИВИК.

Един разговор с Никола Димов за ненасилствена комуникация, за емпатията, която ни свързва, и усещането да си част от личностната промяна на хората.

Що за човек се крие зад тази богата биография?

Запален по преживелищното учене и изследване на себе си – в професионален план. А, също и в личен. Усещам, че това, което обичам да правя, е движено най-вече от любопитство и отвореност към изследване и експериментиране.

Наричаш се фасилитатор, а не обучител – каква е разликата?

Често аз и други колеги, с които споделяме сходни ценности на работа, използваме фасилитатор и обучител (треньор) равнозначно. Обучител носи конотацията на “лектор”, “учител”, “презентатор”, “мотивационен говорител” и т.н., които са често дидактични или са с център водещия. За мен думата „фасилитатор” заявява, че става въпрос за обучител (треньор), който поставя участника/групата в центъра и предполага, че те носят отговорността за своето учене. На практика това ще означава, че източникът на знание, опит, вдъхновение, нова хрумка и т.н. ще е на първо място групата и нейните участници и взаимодействия, а не образът на водещия и позицията му на някой с повече от дадени качества от друг. В допълнение това ще означава, че аз няма да те науча на нещо, няма да те оценя или дебна дали си направил, или не дадена задача, но ще посоча, попитам или предложа редица ситуации или преживявания, чрез които ти да се доближиш повече до себе си и онова, което търсиш/искаш.

Каква методика ползваш?

Във връзка с желания резултат, и методиката има различни лица – от  упражнение за загряване, през театър с изображения или кукли за ръце, арт дейности, симулация, ролева игра, време сред природата, до покана да излезеш извън тренинг залата и да изпробваш нещо, което досега не си правил.

Онова, което, може би, обединява методите, които използвам или създавам, са следните принципи:

  • участникът/групата са център и съавтор;
  • свободата на избор – дали да участвам, доколко да участвам, какво да споделя е лично решение и право;
  • осъзнатост и чувствителност към процеса на групата и участниците и адаптиране спрямо изказани или неизказани нужди;
  • търпение и познаване на естествени обучителни съпротиви и динамики и “влизане в комуникация” с тях;
  • стремеж към дълбинно изследване на дадена тема, приложимост и устойчиви резултати пред лесни стъпки, бърза мотивация и супер вдъхновение;
  • загряване, рефлексия и приложение на наученото и обратна връзка;
  • покана за автентичност, спонтанност и уязвимост.

Какво е ненасилствена комуникация и как да разпознаем насилствената?

Често ненасилствената комуникация (ННК) се представя като 4-стъпков модел на комуникация или емпатия. На повърхността това може и да е вярно твърдение. ННК, обаче, е преди всичко съзнание – набор от принципи и нагласи, които ни подкрепят да живеем автентично, смело и емпатично в сътрудничество с другите. Тя е и компас, с който да се ориентираме как езикът и думите, които използваме, допринасят за свързване или дистанция помежду ни и ни помага да развиваме комуникационни умения – да чувам и говоря със себе си и другия, докато съм свързан с онова, което е живо във всеки един момент, дори в несъгласие. ННК разглежда основно и темата за властта в различни структури и форми – как да споделя власт с някого, да въздействам и овластя вместо да използвам власт над него.

По природа хората какъв вид комуникация водят?

Първото нещо, което ми хрумва е бебето. Неговата комуникация е изцяло базирана на потребностите – то ги комуникира по един или друг начин (на този етап несъзнавано и с определен арсенал от опции), след което родителят отразява емпатично това, което е разбрал, и проверява дали е прав, откликвайки на онази нужда, която е усетил.

С времето бебето става дете и постепенно започва само да разбира себе си и своите нужди, започва да използва и думи. От „основните” – храна, игра, сън, прегръдка, хигиена, нуждите и думите ни за тях се разрастват – предизвикателство, приключение, учене, приемане, одобрение, любов, хармония, спокойствие, свобода, празнуване и т.н. Това е една от посоките ми, когато чувам „природно”.

В хода на развитието, освен че ще добием думи за нуждите и емоциите си, ще развием и онова умение за емпатия, чрез което ще можем да предполагаме и да се поставяме на мястото на другия и съответно неговото преживяване – мисли, чувства, нужди.

Маршал (създателят на ННК) говори също за „природното” и той казва в началото на своя работилница: „Днес няма да ви науча на нищо ново. Всичко, което ще кажа – вече го знаете и е известно от хилядолетия”.

В ННК казваме, че в основата си всички хора споделяме универсални човешки потребности, които се опитваме да удовлетворим с всяка дума, действие и поведение. С ННК успяваме да се свържем с нуждата зад тях, без да се съгласяваме или подкрепяме думата или поведението (когато те не служат на удовлетворяващото свързване помежду ни), но и без да търсим „наказанието” (под каквато и креативна форма да е то).

Какво „криви“ комуникацията и как да парираме насилствената комуникация?

Възможни фактори, които ни откъсват от този естествен вид комуникация, за който говорим, са: невъзможност да развием дадено от посочените умения в естественото си развитие или пък обратното – целенасочено сме били обучени да развием противоположните на посочените умения и да ги „отучим”.

Когато се замислим, някои от нас ще се сетят за послания, които са получавали от значими възрастни вкъщи и в училище, свързани със

  • състезателната култура;
  • култура и взаимоотношение на база оценки (когато аз като човек съм с равен знак на оценката, която имам за срока);
  • когато съм възприел, че да кажем “не е окей да си емоционален, ако си мъж”;
  • ако направиш грешка заслужаваш наказание;
  • когато при конфликт търсим кой е виновен;
  • когато слагам етикет или морално осъждане на почти всичко около мен.

Културата и медиите са друга тема – колко герои от филмите познавате, които побеждават с различен метод от пребиване или убиване на противника си?

Това са може би част от факторите, които накратко можем да посочим като „насилствени”. Мисля си, че те пряко повлияват развитието на този естествен поток на комуникация и свързване с другия и със себе си. Насилствена комуникация към себе си можем да наречем комуникацията на осъждане, неприемане, негативно себеговорене, ирационалните вярвания, които имаме насочени към себе си и т.н. Взаимодействаме си с всички тези аспекти чрез емпатия към себе си, а ННК практиките и процесите подкрепят много именно как говоря със себе си.

Как да ползваме ННК ежедневно?

Преди всичко виждам това като вдъхновяващ въпрос, който да държим на радара си с отворено съзнание и търпение. Отговорът не е еднозначен, когато става въпрос и за ННК.

За едни ежедневна практика на водене на дневник и описване на ситуации е най-подкрепящо;

За други – активно преживяване на ННК съзнанието в група;

За трети – теоретично убеждаване, изследвания;

А четвърти, да кажем, чрез опита за оспорване на това какво е ННК и т.н.

Знаем и приемаме, че всяка промяна идва със съпротива. Това е може би е първото предизвикателство на начинаещ ННК практикуващ – как да посрещна с емпатия съпротивите, които усещам в ННК практиката си.

Какво е твоето послание?

“Какво е живо в мен тук и сега?” – ННК въпрос, който си струва да си задаваме всеки път, когато се сетим 🙂

Той е дизайнер на обучителни програми и фасилитатор в процеса на ненасилствената комуникация. Математик, изневерил на точната наука с психологията. Бил е доброволец, предприемач, пътешественик, а ние имаме удоволствието да участва в обучителни преживявания, организирани от ВИА СИВИК.

Един разговор с Никола Димов за ненасилствена комуникация, за емпатията, която ни свързва, и усещането да си част от личностната промяна на хората.

Що за човек се крие зад тази богата биография?

Запален по преживелищното учене и изследване на себе си – в професионален план. А, също и в личен. Усещам, че това, което обичам да правя, е движено най-вече от любопитство и отвореност към изследване и експериментиране.

Наричаш се фасилитатор, а не обучител – каква е разликата?

Често аз и други колеги, с които споделяме сходни ценности на работа, използваме фасилитатор и обучител (треньор) равнозначно. Обучител носи конотацията на “лектор”, “учител”, “презентатор”, “мотивационен говорител” и т.н., които са често дидактични или са с център водещия. За мен думата „фасилитатор” заявява, че става въпрос за обучител (треньор), който поставя участника/групата в центъра и предполага, че те носят отговорността за своето учене. На практика това ще означава, че източникът на знание, опит, вдъхновение, нова хрумка и т.н. ще е на първо място групата и нейните участници и взаимодействия, а не образът на водещия и позицията му на някой с повече от дадени качества от друг. В допълнение това ще означава, че аз няма да те науча на нещо, няма да те оценя или дебна дали си направил, или не дадена задача, но ще посоча, попитам или предложа редица ситуации или преживявания, чрез които ти да се доближиш повече до себе си и онова, което търсиш/искаш.

Каква методика ползваш?

Във връзка с желания резултат, и методиката има различни лица – от  упражнение за загряване, през театър с изображения или кукли за ръце, арт дейности, симулация, ролева игра, време сред природата, до покана да излезеш извън тренинг залата и да изпробваш нещо, което досега не си правил.

Онова, което, може би, обединява методите, които използвам или създавам, са следните принципи:

  • участникът/групата са център и съавтор;
  • свободата на избор – дали да участвам, доколко да участвам, какво да споделя е лично решение и право;
  • осъзнатост и чувствителност към процеса на групата и участниците и адаптиране спрямо изказани или неизказани нужди;
  • търпение и познаване на естествени обучителни съпротиви и динамики и “влизане в комуникация” с тях;
  • стремеж към дълбинно изследване на дадена тема, приложимост и устойчиви резултати пред лесни стъпки, бърза мотивация и супер вдъхновение;
  • загряване, рефлексия и приложение на наученото и обратна връзка;
  • покана за автентичност, спонтанност и уязвимост.

Какво е ненасилствена комуникация и как да разпознаем насилствената?

Често ненасилствената комуникация (ННК) се представя като 4-стъпков модел на комуникация или емпатия. На повърхността това може и да е вярно твърдение. ННК, обаче, е преди всичко съзнание – набор от принципи и нагласи, които ни подкрепят да живеем автентично, смело и емпатично в сътрудничество с другите. Тя е и компас, с който да се ориентираме как езикът и думите, които използваме, допринасят за свързване или дистанция помежду ни и ни помага да развиваме комуникационни умения – да чувам и говоря със себе си и другия, докато съм свързан с онова, което е живо във всеки един момент, дори в несъгласие. ННК разглежда основно и темата за властта в различни структури и форми – как да споделя власт с някого, да въздействам и овластя вместо да използвам власт над него.

По природа хората какъв вид комуникация водят?

Първото нещо, което ми хрумва е бебето. Неговата комуникация е изцяло базирана на потребностите – то ги комуникира по един или друг начин (на този етап несъзнавано и с определен арсенал от опции), след което родителят отразява емпатично това, което е разбрал, и проверява дали е прав, откликвайки на онази нужда, която е усетил.

С времето бебето става дете и постепенно започва само да разбира себе си и своите нужди, започва да използва и думи. От „основните” – храна, игра, сън, прегръдка, хигиена, нуждите и думите ни за тях се разрастват – предизвикателство, приключение, учене, приемане, одобрение, любов, хармония, спокойствие, свобода, празнуване и т.н. Това е една от посоките ми, когато чувам „природно”.

В хода на развитието, освен че ще добием думи за нуждите и емоциите си, ще развием и онова умение за емпатия, чрез което ще можем да предполагаме и да се поставяме на мястото на другия и съответно неговото преживяване – мисли, чувства, нужди.

Маршал (създателят на ННК) говори също за „природното” и той казва в началото на своя работилница: „Днес няма да ви науча на нищо ново. Всичко, което ще кажа – вече го знаете и е известно от хилядолетия”.

В ННК казваме, че в основата си всички хора споделяме универсални човешки потребности, които се опитваме да удовлетворим с всяка дума, действие и поведение. С ННК успяваме да се свържем с нуждата зад тях, без да се съгласяваме или подкрепяме думата или поведението (когато те не служат на удовлетворяващото свързване помежду ни), но и без да търсим „наказанието” (под каквато и креативна форма да е то).

Какво „криви“ комуникацията и как да парираме насилствената комуникация?

Възможни фактори, които ни откъсват от този естествен вид комуникация, за който говорим, са: невъзможност да развием дадено от посочените умения в естественото си развитие или пък обратното – целенасочено сме били обучени да развием противоположните на посочените умения и да ги „отучим”.

Когато се замислим, някои от нас ще се сетят за послания, които са получавали от значими възрастни вкъщи и в училище, свързани със

  • състезателната култура;
  • култура и взаимоотношение на база оценки (когато аз като човек съм с равен знак на оценката, която имам за срока);
  • когато съм възприел, че да кажем “не е окей да си емоционален, ако си мъж”;
  • ако направиш грешка заслужаваш наказание;
  • когато при конфликт търсим кой е виновен;
  • когато слагам етикет или морално осъждане на почти всичко около мен.

Културата и медиите са друга тема – колко герои от филмите познавате, които побеждават с различен метод от пребиване или убиване на противника си?

Това са може би част от факторите, които накратко можем да посочим като „насилствени”. Мисля си, че те пряко повлияват развитието на този естествен поток на комуникация и свързване с другия и със себе си. Насилствена комуникация към себе си можем да наречем комуникацията на осъждане, неприемане, негативно себеговорене, ирационалните вярвания, които имаме насочени към себе си и т.н. Взаимодействаме си с всички тези аспекти чрез емпатия към себе си, а ННК практиките и процесите подкрепят много именно как говоря със себе си.

Как да ползваме ННК ежедневно?

Преди всичко виждам това като вдъхновяващ въпрос, който да държим на радара си с отворено съзнание и търпение. Отговорът не е еднозначен, когато става въпрос и за ННК.

За едни ежедневна практика на водене на дневник и описване на ситуации е най-подкрепящо;

За други – активно преживяване на ННК съзнанието в група;

За трети – теоретично убеждаване, изследвания;

А четвърти, да кажем, чрез опита за оспорване на това какво е ННК и т.н.

Знаем и приемаме, че всяка промяна идва със съпротива. Това е може би е първото предизвикателство на начинаещ ННК практикуващ – как да посрещна с емпатия съпротивите, които усещам в ННК практиката си.

Какво е твоето послание?

“Какво е живо в мен тук и сега?” – ННК въпрос, който си струва да си задаваме всеки път, когато се сетим 🙂

This post is also available in: English