Деяна Драгоева, основател и проектен мениджър на сдружение ВИА СИВИК, акредитирано по КА1, отговаря на няколко въпроса за това какво е качествено обучително преживяване, стандартите за предоставяне и младежка работа, за удоволствието всеки път да видиш промяната.

С какво обученията на ВИА СИВИК са ценни?

Най-напред ми се иска да кажа, че програма Еразъм+ дава изключителна възможност да се реализират стойностни обучения с различен фокус, но с една цел – да подобряват умения, които практически са нужни, за да сме по-добри като хора и професионалисти. Качественото обучение обикновено е скъпо и на практика недостъпно за младежи, техните организации, за екипите от сектора, особено за хора с намалени възможности. Представете си всеки сам да плаща курс за дигитални умения, после за личностно развитие, за коучинг практика и т.н. Затова те получават от нас комплексно преживяване, съобразено със спецификите, както на участниците, така и на младежкия и НПО сектор. Затова и сме внимателни с подбора на партньори и участници, защото искаме в обученията ни да се включват осъзнати хора, които разбират какво ще получат.

Какви са ключовите елементи на едно обучение, за да го наречем качествено?

Доста са елементите от значение, за да се получи качествено обучително преживяване. Най-напред е нужно да си иновативен в дизайна на програмата. Аз, съвместно с треньорите, разработваме програмите на базата на реалните нужди. Например последната ни, по проект ABCDEFGH, е насочена към преодоляване на последствията от Ковид-19, които демотивираха и младежи и екипите на техните организации. В нея има личностно преосмисляне на мисията ни като хора и професионалисти, и търсене на смисъл за нас самите. Рефлектира се върху личния житейски опит, от който ги учим как да извлекат мотивиращи послания и да ги предадат пред една вдъхновяваща история със силата на сторителинга.

Но ключови са всички елементи за реализиране на едно обучение – взаимодействията и комуникацията с партньорите, защото обученията ни са международни и в тях имаме над 10 партньора, подбора на участниците, които винаги добавят стойност като споделят опит, избора на място, дори условията и храната, ако не са добри, това внася лоша тоналност в групата. Така че, последователна, точна и ясна организация, адекватна комуникация на всички нива – и в екипа и с партньори и участници, и най-вече – позитивно отношение и мотивация на целия ни екип да даде най-доброто от себе си – това са ключовите моменти.

Как се откриват и се работи с добри обучители?  

Сложен въпрос. Добрите треньори са безценни, особено когато с тях споделяме едно и също разбиране за процеса на работа и за това какво качество искаме да постигнем. Когато самите те имат стандарт за ниво и всеки път искат да го надскочат. Ние търсим и работим с различен профил треньори, в зависимост от темите на обучението. Не сме привърженици един и същ обучителен екип да прави всичко – практика, която не одобрявам. Често съм чувала от колеги, че добър треньор може да използва едни и същи методите по всяка тема. Но това прави обученията просто драскане по повърхността, губене на времето на участниците и пилеене на пари. Искаме хората, които обучават, да имат познания, опит по самата тема, не само инструменти за обучение.

Какво „причинявате“ на участниците, за да се получи преобръщането и промяната в тях?

Участниците ни идват с различен житейски опит и товар от нагласи, отношение, мнения, травми и т.н. На обучението те са изтръгнати от дневната си рутина и хвърлени директно в неизвестното. Самият факт, че са сред толкова непознати, на различна възраст, от различни държави, говори се на английски, общува се активно в група, вече е стресиращ за тях. А ние добавяме и още, за да може който се държи за ръба на комфорта, да го бутнем отвъд, да поплува в безтегловност, в неизвестното, да преживее страх и да си отвори очите и стигне до отговорите, които търси, но не чува в шума на ежедневното.

Това е базирано на идеята ни, че не може да развиваме никакви умения, ако не започнем от базовите, не преразгледаме кой какви лимитиращи вярвания си носи, които го блокират, не чуем как му говори негативния критик в него, не намерим подходящия начин да поговорим и извадим за преосмисляне онези травмиращи моменти, които понякога ни пречат цял живот. Ползваме различна методика, която се допълва, и го постигаме. Участниците преживяват обучението, а когато са отворени и потънат дълбоко в него, преобръщането е сигурно. Затова и остава незабравима нощта под звездите, философските разходки в планината, и най-вече онзи тесен кръг за споделяне, в който могат да си позволят да бъдат искрени и себе си, защото са открили приятели и хора, които ги подкрепят.

Какво искате да си вземат участниците от всяко обучение?

Искам да си вземат това, което са търсели, за себе си, като отговор на въпросите „А сега накъде?“ и „Защо съм в този живот?“. Искам да си вземат незабравими спомени и много приятелства, на които да се базират безценни партньорства. Искам да са станали по-смели да се изразяват, по-спонтанни, за да пръскат емоции и с това да заразяват другите. Искам да си вземат инструменти, които практически да ползват в цялостната си житейска практика. Искам да са по-щастливи и вярвам, че само един осъзнат, уверен в себе си и радостен от живота човек може адекватно да помага на другите, особено на младежите. Това искам и мисля, че успяваме.

Деяна Драгоева, основател и проектен мениджър на сдружение ВИА СИВИК, акредитирано по КА1, отговаря на няколко въпроса за това какво е качествено обучително преживяване, стандартите за предоставяне и младежка работа, за удоволствието всеки път да видиш промяната.

С какво обученията на ВИА СИВИК са ценни?

Най-напред ми се иска да кажа, че програма Еразъм+ дава изключителна възможност да се реализират стойностни обучения с различен фокус, но с една цел – да подобряват умения, които практически са нужни, за да сме по-добри като хора и професионалисти. Качественото обучение обикновено е скъпо и на практика недостъпно за младежи, техните организации, за екипите от сектора, особено за хора с намалени възможности. Представете си всеки сам да плаща курс за дигитални умения, после за личностно развитие, за коучинг практика и т.н. Затова те получават от нас комплексно преживяване, съобразено със спецификите, както на участниците, така и на младежкия и НПО сектор. Затова и сме внимателни с подбора на партньори и участници, защото искаме в обученията ни да се включват осъзнати хора, които разбират какво ще получат.

Какви са ключовите елементи на едно обучение, за да го наречем качествено?

Доста са елементите от значение, за да се получи качествено обучително преживяване. Най-напред е нужно да си иновативен в дизайна на програмата. Аз, съвместно с треньорите, разработваме програмите на базата на реалните нужди. Например последната ни, по проект ABCDEFGH, е насочена към преодоляване на последствията от Ковид-19, които демотивираха и младежи и екипите на техните организации. В нея има личностно преосмисляне на мисията ни като хора и професионалисти, и търсене на смисъл за нас самите. Рефлектира се върху личния житейски опит, от който ги учим как да извлекат мотивиращи послания и да ги предадат пред една вдъхновяваща история със силата на сторителинга.

Но ключови са всички елементи за реализиране на едно обучение – взаимодействията и комуникацията с партньорите, защото обученията ни са международни и в тях имаме над 10 партньора, подбора на участниците, които винаги добавят стойност като споделят опит, избора на място, дори условията и храната, ако не са добри, това внася лоша тоналност в групата. Така че, последователна, точна и ясна организация, адекватна комуникация на всички нива – и в екипа и с партньори и участници, и най-вече – позитивно отношение и мотивация на целия ни екип да даде най-доброто от себе си – това са ключовите моменти.

Как се откриват и се работи с добри обучители?  

Сложен въпрос. Добрите треньори са безценни, особено когато с тях споделяме едно и също разбиране за процеса на работа и за това какво качество искаме да постигнем. Когато самите те имат стандарт за ниво и всеки път искат да го надскочат. Ние търсим и работим с различен профил треньори, в зависимост от темите на обучението. Не сме привърженици един и същ обучителен екип да прави всичко – практика, която не одобрявам. Често съм чувала от колеги, че добър треньор може да използва едни и същи методите по всяка тема. Но това прави обученията просто драскане по повърхността, губене на времето на участниците и пилеене на пари. Искаме хората, които обучават, да имат познания, опит по самата тема, не само инструменти за обучение.

Какво „причинявате“ на участниците, за да се получи преобръщането и промяната в тях?

Участниците ни идват с различен житейски опит и товар от нагласи, отношение, мнения, травми и т.н. На обучението те са изтръгнати от дневната си рутина и хвърлени директно в неизвестното. Самият факт, че са сред толкова непознати, на различна възраст, от различни държави, говори се на английски, общува се активно в група, вече е стресиращ за тях. А ние добавяме и още, за да може който се държи за ръба на комфорта, да го бутнем отвъд, да поплува в безтегловност, в неизвестното, да преживее страх и да си отвори очите и стигне до отговорите, които търси, но не чува в шума на ежедневното.

Това е базирано на идеята ни, че не може да развиваме никакви умения, ако не започнем от базовите, не преразгледаме кой какви лимитиращи вярвания си носи, които го блокират, не чуем как му говори негативния критик в него, не намерим подходящия начин да поговорим и извадим за преосмисляне онези травмиращи моменти, които понякога ни пречат цял живот. Ползваме различна методика, която се допълва, и го постигаме. Участниците преживяват обучението, а когато са отворени и потънат дълбоко в него, преобръщането е сигурно. Затова и остава незабравима нощта под звездите, философските разходки в планината, и най-вече онзи тесен кръг за споделяне, в който могат да си позволят да бъдат искрени и себе си, защото са открили приятели и хора, които ги подкрепят.

Какво искате да си вземат участниците от всяко обучение?

Искам да си вземат това, което са търсели, за себе си, като отговор на въпросите „А сега накъде?“ и „Защо съм в този живот?“. Искам да си вземат незабравими спомени и много приятелства, на които да се базират безценни партньорства. Искам да са станали по-смели да се изразяват, по-спонтанни, за да пръскат емоции и с това да заразяват другите. Искам да си вземат инструменти, които практически да ползват в цялостната си житейска практика. Искам да са по-щастливи и вярвам, че само един осъзнат, уверен в себе си и радостен от живота човек може адекватно да помага на другите, особено на младежите. Това искам и мисля, че успяваме.

This post is also available in: English