Истории, които свързват
Деяна Драгоева, доктор „Обществени комуникации и информационни науки“, учредител на Сдружение „ВИА СИВИК“, проджект мениджър с над 15 годишен опит, консултант в областта на медиите и комуникациите, създател на иновативни обучителни програми. Професионален сценарист, редактор, автор.
„Шизофренното обитаване в реалното и виртуалното, заливането с разнопосочна информацията, свободата, контролирана от алгоритми, парадоксът на самотната свързаност правят света сложно място за живеене. Особено за младите. Те имат нужда от пространство и подкрепа, за да открият смисъла си и да подредят хаоса си, да се осмелят да избират и отстояват решенията си. Щастлива съм, че им даваме добри поводи и да се открият.“
Вярвате или не, всеки от нас има история. Ние сами по себе си сме история с начало и край. По средата е животът ни, изборите, пред които сме били изправени, решенията, които сме взели, възможностите, които сме уловили или пропуснали, прозренията, до които сме стигнали и трудностите, през които сме преминали. Всеки трупа история, която си струва да се разкаже. Разказвайки се заявяваме и свързваме с другите, опознаваме се, приемаме се, преодоляваме страховете си.
Историите са важни, но често ни спират отровни въпроси като:
„Не е ли прекалено малка и незначителна историята ми?“
„С какво съм толкова уникален, че да занимавам останалите?“
„Трябва ли да разголя напълно себе си, за да привлека внимание?“
„Няма ли да ме направи твърде уязвим собствената ми история, разказана пред всички?“
Много подобни въпроси терзаят в началото участниците в обученията, които ВИА СИВИК реализира, свързани с умението да се разказват завладяващи и вдъхновяващи истории. Затова и поканата към тях е най-напред да видят отстрани живота си, не като герои, а като наблюдатели-разказвачи. Смяната на перспективата е полезна, за да дистанцира от емоцията и травмиращите спомени и да провокира преосмисляне на случилото се от всички гледни точки!
Направете си експеримент – разкажете един и същ епизод от живота си три пъти!
В три различни дни, пред три различни публики – на приятел, на дете, колега, пред напълно непознат, или в различна обстановка. Сега сравнете – фактологично може и да е същото, но със сигурност сте променили тона, емоцията, нюансите, дори оценката ви за случилото се със сигурност ще е различна. Акцентирали сте в единия случай на едно, в другия – на друго, което в точно този момент ви се е сторило по-важно. Развили сте историята си. Третият път я разказвате по-уверено от първия път. Харесва ви, когато някой с интерес чака да чуе какво станало после, реагира и се вълнува заедно с вас. Историята ви вече е заредена със сила да променя и защо не, някой ден, да чуете от слушателите си, че са постъпили като вас или историята ви им е помогнала.
Как да преосмислим историята си и да я разкажем завладяващо, въздействащо и вдъхновяващо – това е предизвикателството ни към участниците в нашите обучения, последното от които с акцент върху историите, които създават заедност – “Storify Yourself to Create Togetherness“.
Сторителинг – умението да разказваш истории. Но! Уловката в него е да бъдеш и героя, и автора, и разказвача. Да разказваш умело, уверено и успешно, да поканиш слушателя да стане част от историята, да се потопи в нея и да изплува вдъхновен и променен. А с акта на разказване да се промениш и ти и да разбереш, че в историята си вече си привлякъл нови герои, нови последователи, с които заедно ще продължите. Да претвориш историята си за тези, с които искаш да се свържеш, колкото и различни да са те.
Къде е тайната в обучението с фокус сторителинг? Разбира се, че няма да ви издадем всичко, защото, може и да е клише, но трябва всеки сам да го преживее. Само ще споменем някои основни съставки.
Първата – разнообразието, което обогатява.
Носят го участниците от различни държави, на всякаква възраст, професионално поприще и опит, характер и умения. Те се впускат в обучителните ни приключения със запазена марка “Storify Yourself” като непознати, но свързани от желанието да се развият като личности и професионалисти и да разберат каква е истинската им мотивация, сила и страст, които ще доразвият и обогатят личната им история.
Втората – подходящ мизансцен и неочаквани препятствия.
Избираме за обученията си планината и дивото, естественото, с което все повече съвременният човек скъсва връзката. Природното е плашещо и непознато – идеалното пространство за съвременния човек да открие кой е всъщност, да се завърне към себе си, без заблудите, които му носят цивилизационните джаджи. Нощ под звездите, сам в планината, е силно преживяване, за което се иска кураж, но става добра канава за всяка вдъхновяваща история.
Третата – преобръщане на ограничаващите вярвания.
Провокираме с импро театър да приемаме всичко от живота като подарък, да се съгласим с него и да го допълним. „Да, и…!“ е ключовият принцип за свързване с другите, за приемане на идеите на всички, без критики и оценки. Надграждане и доверие – това постигаме и то е важно. А преобръщането на лимитиращите вярвания в позитивни е стратегия и въпрос на нагласа и гледна точка.
Четвъртата – комуникация без хапещите зъби на Чакала, раздиращи понякога самите нас.
Думите са със силата да раняват, уязвяват, да принуждават другия да се чувства роб на негативни емоции. Водим по стъпките на ненасилствената комуникация, в която етикетите, оценките, осъжданията, изискванията към другите променяме към онова, което е живо в нас – наблюдение, чувство, нужда, молба.
Петата – разказването на истории или да подариш част от себе си на другите.
В една сигурна, подхранваща личното израстване и творческия импулс атмосфера, разцъфват историите на участниците. Насърчаваме смелостта им да ги споделят уверено. Дадохме пространство и TED формат, за да съберем и споделим интересни гледни точки и послания.
Нещо като епилог
Началото на всяко обучение е като малък оазис, събрал интересни и колоритни хора, които търсят себе си, историята си, нова цел и посока, устрем и увереност. Те, от група непознати, се превръщат в приятели и съмишленици. А това е най-важното, когато мисията ти е да бъдеш младежки работник, да работиш за каузи, за които си струва. Особено, когато са прицелени към младежи и от нас зависи да ги направим уверени, че животът им зависи от самите тях, и да ги окуражим и подкрепяме да следват мечтите си.
Край!
Истории, които свързват
Деяна Драгоева, доктор „Обществени комуникации и информационни науки“, учредител на Сдружение „ВИА СИВИК“, проджект мениджър с над 15 годишен опит, консултант в областта на медиите и комуникациите, създател на иновативни обучителни програми. Професионален сценарист, редактор, автор.
„Шизофренното обитаване в реалното и виртуалното, заливането с разнопосочна информацията, свободата, контролирана от алгоритми, парадоксът на самотната свързаност, прави света сложно място за живеене. Особено за младите. Те имат нужда от пространство и подкрепа, за да открият смисъла си и да подредят хаоса си, да се осмелят да избират и отстояват решенията си. Щастлива съм, че им даваме добри поводи и да се открият.“
Вярвате или не, всеки от нас има история. Ние сами по себе си сме история с начало и край. По средата е животът ни, изборите, пред които сме били изправени, решенията, които сме взели, възможностите, които сме уловили или пропуснали, прозренията, до които сме стигнали и трудностите, през които сме преминали. Всеки трупа история, която си струва да се разкаже. Разказвайки се заявяваме и свързваме с другите, опознаваме се, приемаме се, преодоляваме страховете си.
Историите са важни, но често ни спират отровни въпроси като:
„Не е ли прекалено малка и незначителна историята ми?“
„С какво съм толкова уникален, че да занимавам останалите?“
„Трябва ли да разголя напълно себе си, за да привлека внимание?“
„Няма ли да ме направи твърде уязвим собствената ми история, разказана пред всички?“
Много подобни въпроси терзаят в началото участниците в обученията, които ВИА СИВИК реализира, свързани с умението да се разказват завладяващи и вдъхновяващи истории. Затова и поканата към тях е най-напред да видят отстрани живота си, не като герои, а като наблюдатели-разказвачи. Смяната на перспективата е полезна, за да дистанцира от емоцията и травмиращите спомени и да провокира преосмисляне на случилото се от всички гледни точки!
Направете си експеримент – разкажете един и същ епизод от живота си три пъти!
В три различни дни, пред три различни публики – на приятел, на дете, колега, пред напълно непознат, или в различна обстановка. Сега сравнете – фактологично може и да е същото, но със сигурност сте променили тона, емоцията, нюансите, дори оценката ви за случилото се със сигурност ще е различна. Акцентирали сте в единия случай на едно, в другия – на друго, което в точно този момент ви се е сторило по-важно. Развили сте историята си. Третият път я разказвате по-уверено от първия път. Харесва ви, когато някой с интерес чака да чуе какво станало после, реагира и се вълнува заедно с вас. Историята ви вече е заредена със сила да променя и защо не, някой ден, да чуете от слушателите си, че са постъпили като вас или историята ви им е помогнала.
Как да преосмислим историята си и да я разкажем завладяващо, въздействащо и вдъхновяващо – това е предизвикателството ни към участниците в нашите обучения, последното от които с акцент върху историите, които създават заедност – “Storify Yourself to Create Togetherness“.
Сторителинг – умението да разказваш истории. Но! Уловката в него е да бъдеш и героя, и автора, и разказвача. Да разказваш умело, уверено и успешно, да поканиш слушателя да стане част от историята, да се потопи в нея и да изплува вдъхновен и променен. А с акта на разказване да се промениш и ти и да разбереш, че в историята си вече си привлякъл нови герои, нови последователи, с които заедно ще продължите. Да претвориш историята си за тези, с които искаш да се свържеш, колкото и различни да са те.
Къде е тайната в обучението с фокус сторителинг? Разбира се, че няма да ви издадем всичко, защото, може и да е клише, но трябва всеки сам да го преживее. Само ще споменем някои основни съставки.
Първата – разнообразието, което обогатява.
Носят го участниците от различни държави, на всякаква възраст, професионално поприще и опит, характер и умения. Те се впускат в обучителните ни приключения със запазена марка “Storify Yourself” като непознати, но свързани от желанието да се развият като личности и професионалисти и да разберат каква е истинската им мотивация, сила и страст, които ще доразвият и обогатят личната им история.
Втората – подходящ мизансцен и неочаквани препятствия.
Избираме за обученията си планината и дивото, естественото, с което все повече съвременният човек скъсва връзката. Природното е плашещо и непознато – идеалното пространство за съвременния човек да открие кой е всъщност, да се завърне към себе си, без заблудите, които му носят цивилизационните джаджи. Нощ под звездите, сам в планината, е силно преживяване, за което се иска кураж, но става добра канава за всяка вдъхновяваща история.
Третата – преобръщане на ограничаващите вярвания.
Провокираме с импро театър да приемаме всичко от живота като подарък, да се съгласим с него и да го допълним. „Да, и…!“ е ключовият принцип за свързване с другите, за приемане на идеите на всички, без критики и оценки. Надграждане и доверие – това постигаме и то е важно. А преобръщането на лимитиращите вярвания в позитивни е стратегия и въпрос на нагласа и гледна точка.
Четвъртата – комуникация без хапещите зъби на Чакала, раздиращи понякога самите нас.
Думите са със силата да раняват, уязвяват, да принуждават другия да се чувства роб на негативни емоции. Водим по стъпките на ненасилствената комуникация, в която етикетите, оценките, осъжданията, изискванията към другите променяме към онова, което е живо в нас – наблюдение, чувство, нужда, молба.
Петата – разказването на истории или да подариш част от себе си на другите.
В една сигурна, подхранваща личното израстване и творческия импулс атмосфера, разцъфват историите на участниците. Насърчаваме смелостта им да ги споделят уверено. Дадохме пространство и TED формат, за да съберем и споделим интересни гледни точки и послания.
Нещо като епилог
Началото на всяко обучение е като малък оазис, събрал интересни и колоритни хора, които търсят себе си, историята си, нова цел и посока, устрем и увереност. Те, от група непознати, се превръщат в приятели и съмишленици. А това е най-важното, когато мисията ти е да бъдеш младежки работник, да работиш за каузи, за които си струва. Особено, когато са прицелени към младежи и от нас зависи да ги направим уверени, че животът им зависи от самите тях, и да ги окуражим и подкрепяме да следват мечтите си.
Край!
This post is also available in: 
English