Две гледни точки за обучението DigiComs 2021

Деяна Драгоева, водещ обучител в DigiComs

Тя е доктор „Обществени комуникации и информационни науки“ към СУ, университетски преподавател, НПО практик с над 15 годишен опит като проджект мениджър, консултант, създател на иновативни обучителни програми. Професионален сценарист, редактор, автор.

Теодора Иванова-Вълева, обучител в DigiComs

Тя е магистър в областта на управлението и бизнес администрацията. Главната фигура зад фондация „Импакт драйв“, партньор по проекта и съмишленик в каузата да се подкрепят гражданските организации в тяхното развитие и успешно реализиране на мисиите си.  

Какво отличава програмата на DigiComs от други обучения в сферата на комуникациите?

Програмата на обучението е съобразена със спецификите в комуникацията на организациите, които се занимават с каузи и активизъм. В същото време, логически и структурирано, предлага цялостен подход, по който да се мисли тази комуникация, за да е стратегически ефективна и да върви неотлъчно в паралел с реалната дейност на организацията. Защото комуникацията е мощно средство, без което каузите са обречени да останат глас в пустиня. Отличителното на обучението е, че е мултидисциплинарно – обхваща области като журналистика, ПР, маркетинг, реклама, мениджмънт. Различна е и методиката, която до голяма степен се базира на учене чрез правене и преживяване.

Кое е по-важно – теорията или практиката?

Теорията задава принципите и общата рамка, практиката ги разчупва и полага в реалността, където те неминуемо се изкривяват. Реалността и практиката – опитът показват дали теоретичните постановки работят или не. Там е мястото за експериментирането и валидирането им. Или за пълното им отричане. Теорията, занаятчийството, спестява лутането в търсене на правилното решение. Но ако един добър занаятчия разполага с куфарче инструменти и на практика знае за какво служи всеки, означава ли, че може да направи нещо хубаво, полезно, здраво с тях? Не и преди да е опитал, преди да има визията и куража да пробва. Но затова трябва да не се страхува да греши и да рефлектира върху опитите си така, че всеки следващ да е по-добър от предишния.

А кое от двете се оказа по-трудно за участничките?

В обучението не предлагахме на участничките готови теоретични решения. Наблюденията ми са, че правилата ги спъват, особено когато се отнася за структуриране на информация. Виждаме, че самите медии размиват форми, формати и жанрове. Сега е еклектика, в която не може да се разграничат факти от коментари и оценки. Сторителингът е вече в медиите – там слушаме разкази, при това с продължение, а не факти и анализи. Това „драскане по повърхността“ е трудно за преодоляване. Изисква време, усилия и умения.

Как се справяхте с трудностите, когато възникваха в хода на обучението?

Да кажем, че имаше предизвикателства. Едно от тях беше да преодолеем опосредстваната среда, в която се провеждаше то. Това ни амбицира да адаптираме методите към интерактивен формат, за да включим активно участничките в процеса на учене. Често ни се налагаше като екип да ги мотивираме и насърчаваме да опитат да направят дадена задача, защото преодоляването на „не, аз това не го мога“ или „не съм го правила досега“ е доста трудно. Но мисля, че успяхме.

Какви умения и знания придобиха участничките?

Да си дигитален комуникатор не е никак лесна задача и мисля, че те се убедиха в това. Изискват се доста умения, които да ти позволят да виждаш голямата картина, стратегията на целия пъзел от комуникации на една организация, за да е логическа, последователна, консистентна и в крайна сметка измеримо ефективна. Но се иска и вглеждане в детайла, прецизност, грамотност, креативно мислене, оригинални идеи, емпатичност, безотказност. Ясните послания и прицелването им към публиката през правилните канали е също ключов момент. А умението да правиш организационна комуникация с лимитирани ресурси, без големите бюджети, каквито са на корпоративните клиенти примерно, си е цяло изкуство. Надявам се от всичко това да са си взели участничките.

Кои са най-полезните инструменти за един дигитален комуникатор?

Най-напред езикът. Той все още е кодът, който носи посланието. Независимо дали е с думи или визия, а съчетанието от двете си е майсторлък. След това разказвачеството като инструмент за предаване на опит, идеи, вдъхновения, за въздействие, мотивация, емоция. Историите са със силата да ни променят. Любопитството и отношението – без тях няма влизане в дълбочина, те са път към оригиналност и търсене на промяна, нова гледна точка. В комуникацията много личи, когато ти пука и когато си формален. В света на каузите понякога трябва да си доста директен, за да шокираш и замислиш, друг път е нужно да си метафорично философски настроен.

За останалите инструменти – те са ни в ръцете. Живеем във време, в което всеки има телефон с камера и микрофон, може да репортерства, дори да си създаде своя медия в някоя платформа. Може да коментира, има право на мнение и място, където да го тиражира. Има и много инструменти със свободен достъп, които позволяват на нас, аматьорите, да сме дизайнери, режисьори, монтажисти – цял екип в едно създатели на аудио-видео съдържание и какво ли още не. Как ще ги използваме – това е вече друг въпрос. Като комуникатори с претенция за професионализъм е важно да си даваме сметка за последствията и отговорно да вземаме решения какво и как говорим.

И за финал, кой е най-ценният урок, който можем да извлечем от DigiComs?

Има и друг начин на говорене, друг език и друг дневен ред. Не е само този, който ни предлагат медии и политици. Могат да го извоюват  организации и хора с мисия и визия, достигаща по-далече от носа им. Това бих искала като послание да придружава бранда на DigiComs обучението, а и целия модел, насочен към подпомагане на организациите да комуникират по-успешно и да променят с това фона на общото говорене тип „местене на въздуха“. Иска ми се участниците в обучението ни да не вземат от кухата изказност на политиците, от бързата епитетност на журналистите и крайната оценъчност на псевдо разбирачите от всичко. Иска ми се да влагат смисъл в думите, общностни идеи в посланията и решения в говоренето, вместо проблеми. Иска ми се да си говорим на един език, с повече емпатичност и по-малко арогантност. И ще работим за това.

Как се роди идеята за обучението?

Обучението е елемент от цялостен модел DigiComs, който е в главата ми още от 2016 г., и който постепенно реализираме с партньори като сдружение „Виа Сивик“ и Деяна Драгоева. Моделът има два ключови компонента – подготовка на специалисти, които да познават спецификата на комуникациите за граждански организации и каузи, и механизъм за свързването им с НПО сектора. Обучението е първият от тези компоненти.

Кое беше най-голямото предизвикателство в реализирането на проекта?

Към момента не сме срещнали сериозни предизвикателства. Имаше малки такива по отношение на всички нови елементи, които тестваме с участничките – от технически средства на преподаване и учене, до структурата и обема на съдържанието и задачите. Очаквам, че най-голямото предизвикателство тепърва ни предстои в условията на епидемичната обстановка, а именно да направим събитие, на което да срещнем завършилите участнички с представители на гражданските организации.

Какво прави подобни инициативи важни?

В „Импакт драйв“ вярваме, че НПО сектора трябва да разполага с достатъчно на брой разнообразни ресурси и инструменти, които да развиват капацитета на професионалистите в него и да им помагат да са ефективни и успешни в постигане на мисиите си. DigiComs е пример за такъв инструмент. Той беше важен и нужен още преди да пренесем работата си почти изцяло в дигиталната среда. Секторът от дълго време търси механизми да подобри комуникацията си с обществото, особено онлайн, и нашата инициатива идва в точния момент.

А кое беше най-ценно за участничките?

От обратната връзка, която получаваме, за тях са ценни, както структурираната и синтезирана информация по темите на курса, така и практическите аспекти – многото примери, споделеният професионален опит от лекторския екип и специалните гости, и възможността да работят по групи и самостоятелно и да изпробват прилагането на наученото в реални казуси.

Не по-малко ценна е общността, която създадохме, и колегиалните отношения между участничките.

Как ги подготвихте за света на дигиталните комуникации в гражданския сектор?

Разработихме стандартните теми за планиране и осъществяване на комуникациите в дигитална среда и ги представихме от гледната точка на организациите, работещи с мисия. Запознахме се с контекста на НПО и средата, в която работят, анализирахме предизвикателствата, с които се сблъскват, публиките им, заинтересованите страни и хората, на които помагат. Спрямо това определихме различните комуникационни цели и подходи за работа. В края на курса обърнахме специално внимание на ролята на дигиталния комуникатор и мисията, която носи – да бъде гласът на непредставените, да създава мост, между каузата и обществото, да бъде гарант за запазване достойнството на уязвимите, и радетел за ценности и правда.

Какво предстои – за участничките, за проекта?

В момента участничките приключиха финалното задание, което им даде възможност да приложат всичко научено. Завършвайки курса, те стават посланици на модела на DigiComs. Заедно ще подготвим тяхното представяне, което ще споделим с гражданските организации. Кулминацията на този процес ще бъде през май, когато ще се срещнат с представители на НПО и социални предприятия и заедно ще планират възможностите да работят заедно.

Част от участничките в курса, вече са част от граждански организации и сега активно работят за развитието на комуникациите им.

Екипът на проекта ще оказва менторска помощ на всички завършили участнички в работата им на терен най-малкото до края на месец юни тази година.