Споделяне на опит

В играта на думи с името на трейнинг курса Tic Tac (Италия, 17-23 февруари 2020 г.), се стига до концепцията за неговата същност, а именно да припомни ТакТиките за разработване на качествени проекти и по-специално в рамките на програма Еразъм +, като важна част от този процес е изграждането на стабилна партньорска мрежа.

Запознатите с Еразъм+ разбираме добре изключителния шанс, който предоставя програмата от гледна точка на обучителни мобилности за всички. Неформалната методика превръща в учене преживяването, междукултурното общуване, опознаването на местната реалност и т.н. Еразъм+ задава пространство за експериментиране, споделяне на опит, предаване на практика. Всеки с идея може да кандидатства за финансиране, стига да намери партньори-съмишленици и да опише точно и ясно какво, защо и как иска да направи.

До тук добре. Лесно е. Но фактите сочат, че едва 19 процента от подадените проекти (от всички страни към един и същ краен срок) се одобряват (цифрите важат за Еразъм+/Младежки работници). Конкуренция има, а през тясната фуния с проектни идеи се прецеждат едва „най-добрите“. Дали е така и какво означава „качествен“ проект? Ето това е въпросът!

Tic Tac обучението ни върна нас, хората на проектите, обратно на стартовата линия, за да преосмислим откъде всъщност започва да се мисли всеки проект. И познайте – не е от въпроса какво можем да направим?

Въпросът е защо да го правим? Какво ще промени това за младите хора, за младежките работници и лидери, за нас като организации, за местната действителност? С какво ще допринесе за социалната промяна, към която се стремим и то не мерено в месеци, а в по-широк хоризонт, който ние, пишещите проекти, задаваме?

Да, предполагам какво ще си помислите – че това са онези досадни части от проекта, свързани с описание на въздействието, които са до голяма степен плод на въображението. Именно за тях става въпрос. С тях следва да започне процесът на проекто създаване, паралелно с изследване на конкретни нужди на конкретни целеви групи. Какво ще се предложи като обучителна възможност, идва в отговор.

Естествено е от различните камбанарии светът да изглежда по различен начин. „Идеалният“ вариант за реализиране на проект се сблъсква с реалността, в която витаят какви ли не практики.

„Пазарът за проекти“ е отворен преди всеки краен срок за кандидатстване. Едно и също предложение „обикаля“ Националните агенции на партньорите в търсене на финансиране. „Разработчиците“ на проекти се фокусират върху писането като пренебрегват напълно останалите участници в процеса, особено младите хора, които би трябвало активно да участват, защото в крайна сметка те са тези, за които е създадена и съществува програмата и финансирането по нея. Да не споменаваме, че те трябва сами да си разработват проектите. За сега, обаче, са само ползватели.

Да се върнем на партньорите – в най-добрия случай те получават кратко резюме и покана да изпратят мандатно писмо на координатора. Никой не споделя с тях проекта в цялост, програмата или други подробности. Те се научават в движение, когато и ако проекта е одобрен.

Навярно има още десетки „схеми“ за създаване на проекти, отдалечаващи ги от „идеалния“ вариант и концепция на Еразъм +, с които няма да се занимавам.

Често с партньорите си обсъждаме друг проблем, свързан с така наречените „треньори“ в обучения по Еразъм+. Ако те са в рамките на дадена организация – познайте какво? Те се нуждаят от работа, следователно им трябват проекти, следователно кандидатстват за проекти, в които да са треньори. И естествено предлагат в проектите това, което могат да правят, колкото могат да го правят, като се учат умело да го аргументират и моделират според приоритетите на програмата, за да бъде одобрено, „за да мине“.

За „треньори“ се провъзгласяват бивши активни участници в проекти (което е добре да си участвал преди да се захванеш сам да правиш проекти), решили в даден момент да сменят попрището. По своята същност неформалното образование не изисква доказването си с формални дипломи и сертификати, което оставя широко пространство за тълкуване на това що е то добър и опитен треньор. И все пак, да знаеш неформални методи е като да имаш богато куфарче с инструменти. Но трябва да умееш майсторски да ги използваш, в каква логическа последователност, какво да извлечеш чрез тях от участниците и какво да им върнеш обратно като знания и умения. Познаването на определени области, в които си неформален обучител, доста помага.

Винаги съм приемала, че обученията на младежки работници по Еразъм+ дава огромна възможност на група хора със сходни интереси и нужди да достигнат до качествено обучение, което не е само „драскотина по повърхността“, а наистина предоставя задълбочено (себе)познание, практически умения и развива комплексни компетентности. Но за да се случи това, обучителите са тези, които задават качеството на преживенческия обучителен опит. Затова е важно те кои са и какво могат да постигнат с методите, които владеят.

Не на последно място трябва да се спомене все по-трудната работа в международна партньорска мрежа от гледна точка на създаване на дълготрайни и стабилни партньорски отношения. Международното измерение не е само бонус точки при оценяването на всеки проект по програма Еразъм+. То може да придаде добавена стойност и да обогати контекста, добрите практики и споделянето на опит.

Но как се намират партньори, достатъчно „запалени“ от идеята ни, мотивирани да се включат, на които можем да имаме доверие?

Отговорът е „нашата“ идея да стане обща идея.

Естествено това на практика трудно се случва, когато си открил партньорите си през социалните мрежи или по друг индиректен начин. Тогава не знаеш що за хора са в организацията, какви мотиви ги водят при реализирането на проекти. Те, от своя страна, обикновено се чувстват освободени от отговорност и лоялност към проекта и ограничават усилията си само да изпратят участници. Казвам „изпратят“, тъй като през последните години се очертава тенденцията на „проектния туризъм“ (отговор на третирането на младежите като проектни „потребители“), в който хората се включват предимно водени от атрактивността на дестинацията, евентуално – от темата и все по-малко – от желания да допринесат с наученото за постигане на социална промяна. Неангажираността на партньорите при подбора на участници без съобразяване със заложения профил, би могло сериозно да понижи качеството на иначе качествено разписания проект.

Но това са рисковете. Който иска сигурни партньори, е нужно да вложи доста усилия да ги открие, опознае, да комуникира с тях, да разработват заедно проект, да работятсолидарно и дългосрочно за постигане на промяната.

Обучението Tic Tac провокира любопитството ми за това как тиктака проектния процес. Към момента.

Някои въпроси ме завъртяха в омагьосан кръг като този – за да създадеш „качествен“ проект е нужно време, умения, известен опит и най-вече – релевантност с конкретни нужди на младежите и техните организации и измеримо въздействие; за да не е „успешният проект“ само „единичен изстрел“, а организационна практика – е нужна проектна перспектива, т.е. още усилия в поддържане на проектното ниво, вкл. и на етап изпълнение; а за да поддържаш мотивиран и експертен екип са нужни ресурси.

Как се съчетава това? Как се оцелява като гражданска организация?

Оставам вариациите в отговорите на вас.

Деяна Драгоева