Преживяване с отпечатък

Здравейте!

Казвам се Кристина и съм на 21 години от София. Щом разбрах, че съм одобрена за младежкия обмен „Culture-straight to the heart“, който се проведе в Полша от 18 до 27 август 2017 г., много се зарадвах. Изучавам „Културология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и това беше доста интересна възможност за мен да разширя своите познания за различните култури.

С нетърпение очаквах да дойде денят, в който заминахме за малкото зелено селце Пиекари. Вечерта, когато пристигнахме, се запознахме с другите участници, всеки един от тях уникален по своята същност от следните държави: Полша, Турция, Естония, Литва, Германия, Испания и Унгария. Всеки ден имахме разнообразни дейности, съчетани със свободно време.

Сега ще ви разкажа малко за целия обмен 🙂

Първите два дни бяха насочени към опознаването, а именно игри за запомняне на имената, такива за стопяване на леда, тийм билдинг дейности. Втората вечер беше наречена Вечер на страстите, на която всеки от нас можеше да покаже своя талант и така да научим повече за себе си (аз участвах с изпълнението на арменски соло танц и български танц заедно с още едно момиче). Имаше и други танци, песни, както и театър.

Преди вечеря всеки ден имаше време за споделяне и коментари – разделени на малки групи разсъждавахме над деня – какво ни е харесало, какво не, какво сме научили, имаме ли проблем с нещо, с цел подобряване. И така дните летяха изключително бързо.

Една от игрите ми направи особено впечатление. Бяхме разделени на два отбора, две племена. Всяко получи лист с инструкции как да се държи, когато дойде другият отбор. Представлявахме две мини затворени обществя – всяко със своя култура, непозната за другите. Беше много интересно, защото те не разбираха нашите реакции и поведение, нито ние техните. Имахме специален поздрав, който другите не проумяваха, също така само мъжете можеха да пипат ножици – имаше викове, ако ги жена ги докоснеше. Задачата беше двата отбора заедно да построим мост от картон и хартия, но проблемът беше – как да се разберем?

Успяхме, най-накрая. Другите постепенно разбраха културните особености на нашето племе, а ние схванахме техните, и заедно построихме доста голям, като истински мост (е, почти де, ха-ха). Целта на тази игра беше да разберем колко различна може да бъде дадена култура и когато човек не я познава е трудно първоначално да се впише.

Благодарим на Детелина Иванова за създаването на това видео.

Обичаите на различните народи

Разделени бяхме на пет отбора (по човек от всяка държава в отбора) и трябваше да представим обичай, съчетавайки различните начини на празнуване от всички държави, под формата на малка театрална постановка, пантомима или друго. С моя отбор изобразихме Коледа и доста интересно и забавно се получи. Времето, прекарано със семейството и приятелите, е едно от любимите неща на хората по време на коледните празници.

Трапезата е от голямо значение.

В Унгария задължително се яде пълнено зеле със свинско и риба. За Литва ме изненада фактът, че техните ястия трябва да бъдат точно дванадесет на брой (по едно за всеки от учениците на Христос) и храненето не започва, докато не бъде видяна първата звезда в нощното небе. Този начин на отбелязване е характерен и за Полша. Традиционното испанско ястие пък е пълнена пуйка с гъби. Размяната на подаръци и пеенето на песни си остават интернационална практика.

Интересно за мен беше и преживяването по време на стимулационната игра, в която бяхме на гости на държава Албатрос и трябваше да се държим както се държаха домакините. Жената седеше на земята, а мъжът – на стол. Тя го хранеше, даваше му вода. Много беше странно за нас и си мислехме, че жената е нищожество пред мъжа, но накрая разбрахме как в тази държава само жената може да се докосва до храната и затова храни мъжа, т.е. тя не е роб или под нивото на мъжа, просто традиции. Доста поуки си извадих от тази симулация.

Следващите дни продължиха с готвене. Учехме се как да приготвим традиционни ястия за всяка една от страните. Доста вкусно се получи и с удоволствие изяждахме всичко.

М-м-м, още усещам вкуса им 🙂

Кулинарните ателиета ми бяха любимата част от целия обмен. Като фенка на готвенето след прибирането си в България направих литовската торта, която се научих да приготвям и семейството ми много я хареса:). Вечерите приключваха с интернационални мероприятия, на които всяка държава представяше накратко своите особености чрез презентация, клипчета, танци, музика, напитки и леки вкусотии и много подаръци. Имахме и исторически уъркшопи – всяка страна посочи пет важни за историята й събития с прикачени снимки и така придобихме знания в друга област.

Опознаване на местната култура

По време на обмена бяха предвидени и няколко екскурзии: ходихме до Солната мина в Бохня. Тя е на повече от 300 метра дълбочина, направена като посетителски комплекс. Бях възхитена. След това посетихме Залипие, където се проведе творческо ателие. Тъй като това селце е известно със своите разнообразни цветя, нарисувани по къщите, и ние рисувахме върху дървен предмет такива, а после те останаха като подарък за нас. Третата екскурзия беше до Краков, където имахме игра за опознаване на града, благодарение на която се запознахме подробно с важните за града специфики и култура.

Младежкият обмен завърши с флашмоб, който всички ние съвместно съставихме. Включваше танци на различните държави, а накрая всички заедно танцувахме Макарена. На главния площад в Краков изпълнихме нашия флашмоб пред всички хора. Целта беше да разберем колко е важно да сме запознати с другите култури и че те всъщност ни обединяват. Опитахме се да покажем това пред множеството непознати хора на площада. Всички заедно сме по-силни.

Последният ден дойде доста бързо. Всеки можеше да каже последни думи за проекта и се проведе церемония по връчването на Youthpass сертификатите, утвърждаващи нашето участие и придобитите умения и компетенции. Имахме свободно време, което използвахме да се разходим из селцето, и накрая последна вечер с танци и песни за довиждане. Тогава и разкрихме тайните си приятели (всеки имаше таен приятел, за когото трябваше да прави подаръци, мили неща по време на целия престой). На другия ден рано сутринта напуснахме мястото и всеки се отправи към своя роден дом.