Здравейте!

Казвам се Кристина и съм на 21 години от София. Щом разбрах, че съм одобрена за младежкия обмен „Culture-straight to the heart“, който се проведе в Полша от 18 до 27 август 2017 г., много се зарадвах. Изучавам „Културология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и това беше доста интересна възможност за мен да разширя своите познания за различните култури.

С нетърпение очаквах да дойде денят, в който заминахме за малкото зелено селце Пиекари. Вечерта, когато пристигнахме, се запознахме с другите участници, всеки един от тях уникален по своята същност от следните държави: Полша, Турция, Естония, Литва, Германия, Испания и Унгария. Всеки ден имахме разнообразни дейности, съчетани със свободно време.

Първите два дни бяха насочени към опознаването, а именно игри за запомняне на имената, такива за стопяване на леда, тиймбилдинг дейности. Втората вечер беше наречена „Вечер на страстите“, на която всеки от нас можеше да покаже своя талант и така да научим повече за себе си (аз участвах с изпълнението на арменски соло танц и български танц заедно с още едно момиче). Имаше и други танци, песни, както и театър.

Преди вечеря всеки ден имаше време за споделяне и коментари – разделени на малки групи разсъждавахме над деня – какво ни е харесало, какво не, какво сме научили, имаме ли проблем с нещо, с цел подобряване. И така дните летяха изключително бързо.

Една от игрите ми направи особено впечатление. Бяхме разделени на два отбора, две племена. Всяко получи лист с инструкции как да се държи, когато дойде другият отбор. Представлявахме две мини затворени обществя – всяко със своя култура, непозната за другите. Беше много интересно, защото те не разбираха нашите реакции и поведение, нито ние техните. Имахме специален поздрав, който другите не проумяваха, също така само мъжете можеха да пипат ножици – имаше викове, ако ги жена ги докоснеше. Задачата беше двата отбора заедно да построим мост от картон и хартия, но проблемът беше – как да се разберем?

Успяхме, най-накрая. Другите постепенно разбраха културните особености на нашето племе, а ние схванахме техните, и заедно построихме доста голям, като истински мост (е, почти де, ха-ха). Целта на тази игра беше да разберем колко различна може да бъде дадена култура и когато човек не я познава е трудно първоначално да се впише.

Разделени бяхме на пет отбора (по човек от всяка държава в отбора) и трябваше да представим обичай, съчетавайки различните начини на празнуване от всички държави, под формата на малка театрална постановка, пантомима или друго. С моя отбор изобразихме Коледа и доста интересно и забавно се получи. Времето, прекарано със семейството и приятелите, е едно от любимите неща на хората по време на коледните празници.

Трапезата е от голямо значение.

В Унгария задължително се яде пълнено зеле със свинско и риба. За Литва ме изненада фактът, че техните ястия трябва да бъдат точно дванадесет на брой (по едно за всеки от учениците на Христос) и храненето не започва, докато не бъде видяна първата звезда в нощното небе. Този начин на отбелязване е характерен и за Полша. Традиционното испанско ястие пък е пълнена пуйка с гъби. Размяната на подаръци и пеенето на песни си остават интернационална практика.

Интересно за мен беше и преживяването по време на стимулационната игра, в която бяхме на гости на държава Албатрос и трябваше да се държим както се държаха домакините. Жената седеше на земята, а мъжът – на стол. Тя го хранеше, даваше му вода. Много беше странно за нас и си мислехме, че жената е нищожество пред мъжа, но накрая разбрахме как в тази държава само жената може да се докосва до храната и затова храни мъжа, т.е. тя не е роб или под нивото на мъжа, просто традиции. Доста поуки си извадих от тази симулация.

Следващите дни продължиха с готвене. Учехме се как да приготвим традиционни ястия за всяка една от страните. Доста вкусно се получи и с удоволствие изяждахме всичко.

М-м-м, още усещам вкуса им 🙂

Кулинарните ателиета ми бяха любимата част от целия обмен. Като фенка на готвенето след прибирането си в България направих литовската торта, която се научих да приготвям и семейството ми много я хареса:). Вечерите приключваха с интернационални мероприятия, на които всяка държава представяше накратко своите особености чрез презентация, клипчета, танци, музика, напитки и леки вкусотии и много подаръци. Имахме и исторически уъркшопи – всяка страна посочи пет важни за историята й събития с прикачени снимки и така придобихме знания в друга област.

По време на обмена бяха предвидени и няколко екскурзии: ходихме до Солната мина в Бохня. Тя е на повече от 300 метра дълбочина, направена като посетителски комплекс. Бях възхитена. След това посетихме Залипие, където се проведе творческо ателие. Тъй като това селце е известно със своите разнообразни цветя, нарисувани по къщите, и ние рисувахме върху дървен предмет такива, а после те останаха като подарък за нас. Третата екскурзия беше до Краков, където имахме игра за опознаване на града, благодарение на която се запознахме подробно с важните за града специфики и култура.

Младежкият обмен завърши с флашмоб, който всички ние съвместно съставихме. Включваше танци на различните държави, а накрая всички заедно танцувахме Макарена. На главния площад в Краков изпълнихме нашия флашмоб пред всички хора. Целта беше да разберем колко е важно да сме запознати с другите култури и че те всъщност ни обединяват. Опитахме се да покажем това пред множеството непознати хора на площада. Всички заедно сме по-силни.

Последният ден дойде доста бързо. Всеки можеше да каже последни думи за проекта и се проведе церемония по връчването на Youthpass сертификатите, утвърждаващи нашето участие и придобитите умения и компетенции. Имахме свободно време, което използвахме да се разходим из селцето, и накрая последна вечер с танци и песни за довиждане. Тогава и разкрихме тайните си приятели (всеки имаше таен приятел, за когото трябваше да прави подаръци, мили неща по време на целия престой). На другия ден рано сутринта напуснахме мястото и всеки се отправи към своя роден дом.