Честно казано и досега съчетанието от тези две думи „социално“ и „предприемачество“  изглежда странно, като да се опиташ да смесиш олио и вода – винаги се разделят. Предприемачеството в основата си е бизнес – произвеждаш – продаваш – печелиш.

Социалното, изразено в кауза, не измерва успеха си в пари, за разлика от бизнеса. Или поне би трябвало да не го прави. Навярно точно там е неизвестното във формулата „социално предприемачество“.

Коментар на Деяна Драгоева, провокиран от проект “Social Entrepreneurship as Local Force”

Като представители на гражданския сектор не коментираме дали бизнесът в достатъчна степен се включва в социални каузи (със сигурност го прави под различна форма), но от опит можем да кажем, че за да се случи социалната промяна са нужни и финансови средства.

Кауза без финансиране е обречена. Или поне няма шанс да пусне дълбок корен.

Да създадеш неправителствена организация е лесно нещо – измисляш тренди име, намираш поне трима съмишленици и няколко членове, регистрираш и готово. От там нататък започва проектното люлеене. Скоро става ясно, че само с НПО не става. Защото проектният цикъл е следният – обявяват процедура за проекти, разработваш проект (ако си новоучреден шансът от първия път да ти одобрят проект клони към нула и обикновено пътят на новите НПО-та минава през партньорство) – отнема месец, два, подаваш проект и чакаш – до шест месеца, излизат резултатите – вариант 1: проектът не е одобрен за финансиране; вариант 2: проектът е одобрен за финансиране – 1-2 месеца за сключване на договор и стартиране. За управлението на проекта, траншовото плащане и междинните отчети няма да коментираме. Както и вариантът да не се възстанови пълната сума по проект.

Има проект – има дейност

Това е формулата на работа на повечето граждански организации в България. Като свършат парите – замразяваме дейността, разпускаме екипа. На финал – остават двамата най-големи ентусиасти, които продължават да „бутат“ проектите. Заради липсата на каквато и да било перспектива и оголването на „дупки“ между проектите, каузата се превръща в оцеляване, а проектите – като вариант да се спечели някой лев.

Има пари – има кауза, няма пари – няма кауза. Тя каузата я има, ама е в изчакване. И така живеят много проекти. Мощна финансова инжекция, създава се „нещото“ – предприятие, услуга, продукт, дори екип, а след „сигурните пари“ следва потъване в несигурното море на реалността.

Точно това е причината нашата организация ВИА СИВИК да се занимава с темата за социалното предприемачество и да търси в него баланса между каузата и парите. За нас това е възможност да се съчетае успешен бизнес модел с търсеното социално решение, за да се постигне желаната промяна. Социалното предприемачество може да е успешно прилагана формула в местната икономика, особено в по-малките населени места.

За социалното предприемачество се говори и пише много и в интернет можеш да откриеш всичко, но това не те прави подготвен на терен. Когато слушаш друг как е успял да направи пари от на пръв поглед дори налудничави продукти и услуги изглежда като две и две – четири. Но понякога знаеш, че отговорът е четири, но кои са събираемите в уравнението?

Комбинациите са безкрай…

CHANGE A LIFE TODAY

As long as poverty, injustice & inequality persist, none of us can truly rest. It doesn’t take much to change a life, Get in touch today and start making the difference.

VOLUNTEER
DONATE NOW