Как ми помогна трейнингът?

Всичко започна, когато познатата ми вече от предишен тренинг румънска организация пусна онлайн обява за предстоящо обучение, което се фокусира върху това как да се представяш пред другите в най-добрата си светлина, като по този начин увеличиш шансовете си за професионално и личностно развитие.

Бях заинтригувана поради няколко причини. Първата е, че вече имах доверие на фасилитаторката от Румъния, понеже я познавах лично, тъй като неотдавна бяхме работили заедно на предишен проект в Биелско-Бяла, Полша, който беше едно от най-обогатяващите ме изживявания през 2015, както откъм технически познания по темата “коучинг”, така и като чувство-чувствах се на място и мотивирана от това, което правех. С една дума-щастлива. Втората причина да се впусна в следващия си проект беше, че предлаганото обучение ми изглеждаше изключително полезно, а и досега нямах пряк досег с нещо подобно, макар че за половин година имах щастието да бъда одобрена за общо девет програми-в това число обмени и тренировъчни курсове от Европейския съюз.

И така, без много да му мисля, кандидатствах.

Пристигане в Трансилвания

Благодарение на организацията „ВИА СИВИК” пристигнах в сърцето на Трансилвания, готова за ново приключение. Както винаги, нямах идея какъв е човека от България, с когото ще сформираме националния отбор, но това никак не ме притесняваше. Беше част от елемента на изненада, който харесвам. Не пътувахме заедно, понеже аз трябваше да дам доста бързо потвърждение, че ще участвам, веднага след като ме одобриха, което включваше да си направя план за пътуване – в колко часа тръгвам, с какъв превоз, кога пристигам и да уведомя румънската приемаща организация. Така и направих, исках възможно най-скоро да уредя нещата, за да съм спокойна, че със сигурност заминавам. Вече бях в любимата ми северна съседка и не знаех какво точно да очаквам, но бях убедена, че си заслужава-не останах разочарована.

Самото обучение започна по интересен и необичаен начин, защото след като се събрахме всички участници от различните страни си казахме имената едни на други и добавихме по няколко ключови думи за себе си, колкото да дадем най-обща представа на другите за нас самите. След това имахме задачата да опишем накратко какво впечатление ни прави всеки един участник от малкото информация, която имаме за него, а и как го възприемаме като цяло-самочувствие, стойка, начин на обличане. Идеята на това бе да имаме реална преценка какво впечатление правим като цяло, а после да ни научат на някои малки трикове за това как да впечатляваме по-успешно околните, без да преувеличаваме, а просто да наблягаме на силните страни, които имаме.

Път към себе си 

Чрез множество разнообразни упражнения, а и различни гост-обучители, имахме шанса да разберем неща за себе си, както самостоятелно, така и чрез помощта на останалите участници. Имахме много трогателни моменти, тъй като някои от задачите включваха да се разкрием напълно или поне колкото желаем, но да бъдем честни, пред човека от групата, с когото се чувстваме най-комфортно да си говорим.

Споделянето, както на хубави, така и на тежки моменти, спомогна да изградим едно общуване помежду си, което беше далеч от повърхностните разговори за общи интереси или просто забавни случки. Благодарение на задълбочаването в избраните от нас теми, ние разбрахме колко много всъщност си приличаме, особено що се отнася до трудностите в живота ни – някои преобразяващи моменти, които са изиграли по-голяма роля и са ни направили това, което сме днес. Какво чувствах тогава? Сигурност, разбиране и че мога да бъда себе си. Даже че съм още по-приета, когато съм напълно себе си, а не когато се опитвам да проектирам имидж, който спада повече към това, което вярвам, че трябва да бъда според разбиранията на обществото, но който всъщност е в противоречие с мен самата.

Важен урок, който тепърва ще се надгражда през годините!

Първата крачка

Е, първата крачка към успеха бе да научим повече за себе си, като проявим емоционална интелигентност. Знаехме какви сме в очите на другите, сравнихме го с това какви сме в своите собствени, а после започнахме да работим над придобиването на способности да съчетаем вътрешната ни настройка с начина по който изглеждаме така, че да бъдем максимално в хармония със себе си, естествени и отворени да покажем това, което притежаваме без да се стесняваме. Наистина невероятно – за шест дена всички имахме напредък и гледахме по-обнадеждено на личността си.

Пълноценният начин на общуване ни беше представен. На нас оставаше да се впуснем в него с новите знания, които имахме. Влизахме в ролята на коуч неведнъж – задавахме въпроси на нашите “клиенти”, а после сменяхме ролите. Постоянно ни учеха да сменяме гледната си точка, за да може да разбираме по-добре хората и ситуациите около нас. Това бе забележително. Човек няма представа колко много може да научи от връстниците си. Бързо свикнахме едни с други, защото от самото начало елиминирахме възможните бариери, които доста често хората изграждат помежду си, било то съзнателно или не.